2025 година, а българският пазар на труда се намира между две коренно различни реалности онази, в която работодателите вярват, че живеят, и тази, която служителите усещат на гърба си. От една страна, компаниите си мислят, че са конкурентоспособни, защото предлагат „пакети с предимства“  ваучери за храна, основно здравно осигуряване, спорадични тиймбилдинги. От друга, служителите гледат инфлацията, скока на наемите, разходите за живот и се чудят: „А това ли са предимствата, които наистина имат значение?“

Проблемът не е, че не се предлага нищо. Проблемът е, че се предлага грешното.

Тихото недоволство

В България над 50% от служителите получават по-малко от 1 500 евро нетна заплата на месец. Това не е шокиращо само по себе си – вписва се в регионалните тенденции. Но много по-показателно е разминаването между реалната заплата и усещането за справедливост: близо 55% от анкетираните смятат, че справедлива месечна заплата започва от 1 500 до 3 000 евро. Това не е прищявка – това е опит за оцеляване в икономика с растящи разходи.

Само 1.5% от служителите в България казват, че са наистина доволни от своето възнаграждение. Това не е статистика. Това е присъда.

Но ако недоволството от заплатите е барут, то остарелите и безлични предимства са фитилът.

Грешните предимства по грешните причини

Да поговорим за това, което компаниите всъщност предлагат.

Допълнително здравно осигуряване, бонуси за представяне, гъвкаво работно време  това са най-често срещаните работни предимства в България. На хартия звучат добре. Но в реалността половината служители нямат достъп дори до здравна застраховка, под 40% могат да работят дистанционно. А подкрепа за менталното здраве? Политики за родители? Те просто не съществуват.

Защо? Защото работодателите все още мислят транзакционно: „Какво е евтино, управляемо, стандартно?“ Резултатът предимства за служители, които може и да изглеждат коректни, но не носят стойност.

Служителите обаче търсят съвсем друго.

Те не гонят масажи в офиса или ваучери за фитнес. Те искат свобода в графика, човешко отношение, политики за ментално благополучие. Искат да не се чувстват като разход, а като хора.

И вече не питат тихо.

В проучването на wherewework, 74% от служителите в България казват, че са склонни да сменят работа. 29% вече активно търсят. Това не е просто ротация, това е вот на недоверие към системата.

Изводите в тази статия се основават на данни от Регионалното проучване „Заплати и придобивки – балансиране между очакванията и предложенията“, проведено между април и юни 2025 г. в Румъния, България, Гърция, Унгария и Република Молдова.

С общо 9 888 отговора – включително 990 работодатели и 8 898 служители – проучването предлага задълбочен, сравнителен поглед върху това как се възприемат и къде се разминават възнагражденията и придобивките в региона.

Емоционалният договор е скъсан

Много работодатели не разбират, че работните предимства не са просто бюджетен ред. Те са сигнал. Те казват: „Знаем, че си човек, не просто служител.“

А когато фирма предлага стандартен пакет, но изисква извънреден труд, игнорира емоционалното прегаряне и наказва родителството, посланието е ясно: „Не те виждаме. Радвай се, че имаш работа.“

Именно заради това хората напускат, понякога физически, понякога емоционално.

Когато предимствата за служители нямат емоционална стойност, доверието в компанията ерозира. И после не се връща, дори с повишение.

Какво могат да направят служителите?

Мнозина се чувстват в капан, между ниско възнаграждение и липса на избор. Но има начини за действие, стига да знаеш къде да търсиш.

Платформи като wherewework съществуват именно за това. С четене на анонимни отзиви, можеш да видиш какво реално се случва зад фасадата на фирмата. С публикуване на анонимни отзиви, участваш в изграждането на по-прозрачна трудова среда.

Ако се подготвяш да кандидатстваш, платформата предлага CV шаблони, създадени да подчертаят твоите силни страни, не просто да ги подредят. А с функцията за търсене на работа, можеш да откриеш компании, които предлагат не само заплата, а и уважение.

В свят, в който служителите са карани да бъдат „благодарни“, инструментите за избор и гласност са акт на смелост.

Финални думи: Предимствата са култура, дегизирана като политика

Истината е, че много работодатели в България не предлагат лоши предимства, защото не могат. А защото не разбират какво е наистина важно.

Те мислят, че задържането на хора става с бонус и тиймбилдинг. Но то започва със смисъл, уважение и човешко отношение.

А най-ценните предимства дори не са скъпи. Но пренебрегването им излиза скъпо.

И ако 2025 ни е научила на нещо, то е следното: служителите спряха да чакат разрешение да искат повече.

Сега въпросът е: ще ги последват ли компаниите, или ще останат назад?