Ако това лято сте работили сезон по Черноморието в Бургас или Варна, има голяма вероятност част от колегите ви да са дошли от държави извън ЕС, особено от Узбекистан и Киргизстан. Хотелите, плажните барове и ресторантите в България вече разчитат на международна работна сила, която през 2020 г. беше много по-малобройна.

Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) в края на 2025 г. около 29 000 граждани на трети страни са имали разрешения за пребиваване с цел работа. Пет години по-рано групата е наброявала малко над 6000 души. Това е ръст близо пет пъти. Отделно през 2025 г. властите са регистрирали 18 658 разрешения за сезонна работа до 90 дни.

Тенденцията на растеж е ясна. По-трудният въпрос – за работниците и за HR екипите, които ги наемат – е какво следва: разрешения, които все още се издават бавно, трудно намиране на жилища и съседни държави, които търсят същите хора.

От 6000 до 29 000: какво показват числата

Първо – мащабът. Дори след скока работниците от трети страни са под 2% от около 2,9 млн. заети в България, сочи анализът на ИПИ. Това е целенасочен приток в конкретни сектори и региони, а не преобразяване на целия пазар на труда.

Сезонната работа движи тенденцията. През 2025 г. българските власти са регистрирали 18 658 разрешения за сезонна работа до 90 дни. Повечето от тях са поети от Черноморието: само на област Бургас се падат 8066 сезонни разрешения, а на Варна – 3022.

На практика това означава, че два крайбрежни региона събират над половината от всички сезонни разрешения, а работодателите в туризма и ресторантьорството там всяка пролет на практика провеждат малки международни кампании за набиране на персонал.

Кой идва да работи в България

Съставът по държави се промени бързо. Узбекистан вече е на първо място с почти 6000 работници – двойно повече спрямо 2024 г. През 2020 г. узбекистанските граждани са получили едва 89 разрешения. Следват Русия (3700) и Турция (3600). Броят на руските работници е нараснал от 1467 през 2021 г. до 3744 през 2025 г.

Отварят се и нови направления. През 2020 г. на граждани на Непал са издадени само 4 разрешения. Джийвс Сънър, експерт в международна агенция за подбор на персонал, заяви пред Investor.bg, че Индия вече е сред основните държави, от които идват работници за България, и посочи допълнителен потенциал в Непал и Шри Ланка.

Демографски недостиг, а не надпревара за по-ниски заплати

Защо този ръст? Отговорът на Сънър е категоричен:

„Едно от нещата, които трябва да осъзнаем, е, че имаме проблем с намирането на работници. Причината е демографската криза.“

Данните потвърждават, че става дума за недостиг на хора, а не за евтина работна ръка. Заплатите в туризма и ресторантьорството са нараснали с близо 110% между 2020 и 2025 г. според ИПИ – в същия период, в който наемането на чужденци се разрасна. Институтът не открива ясни признаци, че българските работници са изместени или че заплатите са натиснати надолу.

Търсенето също не намалява. През 2025 г. българските работодатели са декларирали нужда от над 231 000 потенциални служители през следващите 12 месеца, по данните, цитирани от ИПИ. На този фон 29 000 работници от трети страни изглеждат не толкова като вълна, колкото като частично решение.

България, Румъния и Гърция: конкуренция за едни и същи хора

България не набира работници в изолация. Както съобщава Investor.bg, Румъния е намалила квотата си за чуждестранни работници до 90 000, а квотата на Гърция е 100 000 при прогнозно търсене от около 400 000. Работодателите в туризма по гръцкото, румънското и българското крайбрежие все по-често се конкурират за припокриващи се групи кандидати.

България има един нов коз. Според Сънър приемането на еврото е помогнало за привличането на нови работници. Това, което все още липсва, е безпроблемна процедура – и именно там двете аудитории на тази история се сблъскват с едно и също тясно място.

За служители и търсещи работа

Ако сте български работник в туризма и ресторантьорството, констатациите на ИПИ заслужават внимание: пристигането на чуждестранни колеги съвпада с рязко покачване на заплатите, а не със спад. Ако обмисляте следващия си сезон, сравнявайте офертите по общото възнаграждение и условията, а не само по часовата ставка, и проверете отзивите за работодателя от хора, работили там миналото лято.

Ако идвате извън ЕС по сезонен договор, няколко въпроса ще ви предпазят, преди да подпишете:

• Настаняване: осигурено ли е жилище, къде се намира, колко души делят една стая и удържа ли се цената от заплатата ви?
• Срок на договора: сезонните разрешения, отчетени тук, покриват работа до 90 дни, затова потвърдете писмено началната и крайната дата.
• Нетно възнаграждение: попитайте каква месечна сума ще получавате реално, в евро, след удръжките.
• Кой се занимава с документите: работодателят, агенция или вие самите – и какво става, ако разрешението се забави.

За HR специалисти и рекрутъри

За работодателите трудността вече не е в намирането на кандидати, а в това да ги доведат на работното място. В България документите се обработват онлайн, но според Investor.bg забавянията продължават да затрудняват работодателите. В сезон, който се измерва в седмици, закъсняло разрешение може да струва по-голямата част от договора.

Второто тясно място е жилищното настаняване. Сънър го формулира така:

„Заплатата е това, което привлича работника, но не е единственото. Осигуряването на подходящо жилище е важно и това е предизвикателство в голяма част от Европа. Успешното привличане и задържане на персонал изисква сътрудничество между работодатели, агенции за подбор и държавни институции.“

Работодателите в туризма, които наемат успешно от чужбина, обикновено подхождат към тези въпроси като към задачи за планиране, а не като към изненади. Няколко практически стъпки:

• Започнете процедурата по разрешенията по-рано от миналата година и заложете резерв за забавяния в графиците на смените.
• Включете настаняването в бюджета на офертата, а не като второстепенен въпрос, и запишете условията в договора.
• Разнообразете държавите, от които набирате. Скокът от 89 разрешения за граждани на Узбекистан през 2020 г. до почти 6000 работници показва колко бързо могат да се развият тези канали – и колко зависим може да стане бизнесът от едно направление.
• Сравнявайте се с Румъния и Гърция, а не само с други български курорти, защото кандидатите сравняват оферти в целия регион.
• Следете завръщащите се. Работниците, които се връщат за втори сезон, намаляват разходите за подбор и времето за въвеждане в работата.

Какво да следим занапред

България показа, че малък, сезонен пазар на труда може бързо да увеличи наемането на чужденци без видим натиск върху местните заплати. Дали това ще стане модел за региона или предупреждение, зависи от незабележимите детайли: колко бързо се издават разрешенията и къде спят хората, когато пристигнат. За търсещите работа изводът е да преценяват офертите по целия пакет. За HR екипите – че следващото конкурентно предимство при наемането в туризма може да е добре организираното настаняване, а не по-високата обявена заплата.