Ако получавате минимална заплата в България, фишът ви ще се промени от 1 януари 2027 г. Правителството предлага месечният минимум да бъде вдигнат от 620,20 евро на 660 евро – увеличение с 39,80 евро, което би засегнало около 462 000 работещи. На хартия ръстът изпреварва инфлацията. В банковата ви сметка картината е по-скромна: след удръжките за осигуровки и данък върху доходите човек на минимална заплата при пълен работен ден ще получава на ръка 512,16 евро месечно.

Това е и първата година, в която размерът се определя по нов механизъм, основан на договаряне, а не по старата автоматична формула. Промяната засяга едновременно две групи: служителите, които се опитват да планират семейния бюджет, и HR екипите, които планират разходите за труд. Материалът разглежда и двете гледни точки, с отделен раздел за всяка.

Какво предлага правителството

Проектопостановлението, публикувано за обществено обсъждане в средата на октомври, определя минимална месечна заплата от 660 евро от 1 януари 2027 г. при пълно работно време от осем часа дневно и пет дни седмично. Минималната часова ставка ще бъде 3,98 евро.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова представи увеличението като реален ръст: според нея повишението с 6,4% компенсира и надвишава годишната инфлация от 5,7%. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) изтъкна същото – че ръстът изцяло покрива инфлацията.

Предложението беше внесено в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), където правителството, работодателите и синдикатите договарят политиките в сферата на труда. Консенсус не беше постигнат. Работодателските организации – АИКБ, БСК, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и КРИБ – подкрепиха 660 евро. Двете големи синдикални конфедерации, КНСБ и „Подкрепа“, се противопоставиха. Окончателното решение е на Министерския съвет, а след протест на КНСБ министър-председателят Румен Радев заяви, че окончателно решение все още не е взето.

С какво новият механизъм се различава от старата формула

По досегашните правила минималната заплата беше автоматично обвързана с 50% от средната заплата. С промени в Кодекса на труда, който се прилага за всички, наети по трудов договор в България, това правило беше заменено с ежегодно договаряне между работодатели и синдикати. Съгласно новите разпоредби правителството определя минималната заплата за следващата година до 15 август всяка година, в рамките на диапазон с долна и горна граница.

Две числа показват какво означава промяната на практика. По изчисления на български медии отменената формула от 50% би довела до минимална заплата от 690 евро за 2027 г. По новия механизъм горната граница за 2027 г. е 672,80 евро. Правителството избра 660 евро – под собствения си таван и с 30 евро месечно по-малко от резултата по старата формула.

Работодателите настояват механизмът да получи време. Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) посочи, че са били нужни три години тежки преговори, в които всяка страна е искала повече за себе си, и определи 660 евро като законосъобразно и аргументирано решение, което отразява реалността. От АИКБ напомнят също, че от 2022 г. насам минималната заплата е нараснала с 40%. Цветан Симеонов от БТПП го формулира така:

„Можем да спорим за размера на минималната заплата, но нека оставим този механизъм да поработи известно време, след което можем да помислим за цялостното му усъвършенстване.“

Ефремова определи целта на правителството като свеждане на държавната намеса при определянето на минималната заплата до възможния минимум, при осигуряване на справедливо заплащане и по-висока производителност чрез диалог със социалните партньори.

Разликата между 660 евро бруто и 512,16 евро нето

Синдикатите не оспорват сметките за инфлацията. Те оспорват дали минимумът стига за живот. Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, заяви, че 660 евро по никакъв начин не гарантират достоен живот, тъй като след осигуровките и данъка върху доходите на физическите лица нетната сума при пълен работен ден е 512,16 евро.

„Подкрепа“ оценява издръжката на живота за 2027 г. на около 850 евро месечно, което означава, че нетната минимална заплата покрива приблизително 60% от нея. „Подкрепа“ беше и единствената организация, която не подкрепи новия механизъм, с аргумента, че той не отговаря на критерия за адекватност и не гарантира достоен живот на българските работници. Позовавайки се на данни на НСИ, синдикатът отчита около 460 000 работещи бедни и посочва, че всеки шести работещ попада в тази категория.

Ася Гонева от КНСБ обърна внимание на друго изоставане: съотношението между минималната заплата и максималния осигурителен доход продължава да намалява. „Подкрепа“ сравнява България и с останалите държави от ЕС: сред най-ниските минимални заплати в ЕС през 2026 г. тази в Латвия е 780 евро, а в Румъния – 825 евро, и двете над дори предложеното българско ниво за 2027 г.

Отговорът на правителството е фискален. Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че според данни на Евростат реалният бюджетен дефицит за 2025 г. е 4% от БВП, ревизиран нагоре от 3,5%, а бюджетният план, изпратен на Европейската комисия, предвижда дефицит на начислена основа от 4,2% догодина. Константин Проданов от „Прогресивна България“ каза, че ако зависеше от него, би вдигнал заплатата много повече, но въпросът е какво реално може да си позволи бюджетът.

За служителите: какво означава това за заплатата ви

Ако получавате минимална или близка до минималната заплата, ето какво да проверите преди януари:

• Брутната и нетната сума. 660 евро бруто означават 512,16 евро нето при договор на пълно работно време. Ако работите на непълен работен ден, възнаграждението ви се изчислява спрямо минималната часова ставка от 3,98 евро.
• Ваучерите за храна. Данъчният пакет, обсъждан заедно със заплатата, предвижда облагане на ваучерите за храна от 100 до 200 евро със 7% – промяна, срещу която синдикатите възразяват. Ако ваучерите са част от възнаграждението ви, попитайте работодателя как ще се отрази това на сумата, която получавате на ръка.
• Плащания, обвързани с минимума. Някои добавки или вътрешни степени на заплащане може да са обвързани с минималната работна заплата за страната. Попитайте HR отдела дали това важи и за вас.
• Трудов стаж. Предвижда се да бъде възстановена реформата, при която трудовият стаж се отчита в часове, а не в дни, което може да е от значение, ако работите по нередовен график.

По-важният въпрос е дали сегашната ви заплата отговаря на позицията ви, а не само на законовия минимум. Сравнението с хора на подобни позиции и в същия сектор е най-сигурната отправна точка за всяко договаряне на заплата, особено в година, в която минимумът се увеличава по-малко, отколкото би позволила старата формула.

За HR и работодателите: заложете предвидимостта в бюджета

За организациите с голям брой нископлатени служители новият механизъм заменя автоматичната обвързаност с 50% с договорен диапазон, обявяван до средата на август. Така разполагате с известен коридор (предложени 660 евро, горна граница 672,80 евро), спрямо който да моделирате заплатите за 2027 г., вместо с размер, определян изцяло от ръста на средната заплата.

От това следват три практически стъпки:

• Планирайте по горната граница. Министерският съвет все още не е приел официално 660 евро, затова моделирането на фонд „Работна заплата“ при 672,80 евро ви предпазва, ако размерът се промени.
• Прегледайте свиването на разликите в заплатите. Ръст от 6,4% в долния край стеснява разликата между началните позиции и следващото ниво. Проверете дали платежните ви диапазони все още възнаграждават опита.
• Комуникирайте нетната сума, не само брутната. Служителите ви усещат 512,16 евро, а не 660. Ясните обяснения към фиша за заплата, особено относно облагането на ваучерите, намаляват напрежението.

Другите обсъждани промени също засягат пряко работодателите: еднократен данък свръхпечалба от 33% за банки и търговски вериги, чиито печалби нарастват с над 20%, както и поетапно повишаване на прага за регистрация по ДДС до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г. Задържането на служителите е рискът, който трябва да следите. При положение че синдикатите твърдят, че минимумът е далеч под издръжката на живота, нископлатените служители може по-активно да сравняват оферти и отзиви за работодатели, преди да решат дали да останат или да напуснат.

Какво следва

Министерският съвет все още трябва да приеме постановлението, а синдикатите ясно заявиха, че ще продължат да настояват за по-висок размер. Отделно правителството посочва, че бюджетът за социална политика за 2027 г. се увеличава с над 300 млн. евро, основно за семействата с деца. Дали новият механизъм ще се превърне в стабилна годишна практика, или ще бъде преразгледан, както предлага Симеонов, ще определя начина, по който се договарят заплатите в България, години наред.

Ако следите собственото си възнаграждение спрямо пазара, споделянето на заплатата ви анонимно помага да се изгради по-ясна картина за това колко реално се плаща в България.